Как да водя активен начин на живот, ако това не ми харесва?

 

Едва ли някой от нас ще си признае колко много го мързи.

Това не е чак такъв грях. Всеки обикновен човек изпитва подобни, съвсем нормални неща – мързел, скука, умора.

Това го публикувам точно за такива хора. Мързелът е нещо доста съкровено. Дори пред нас хората рядко споделят колко ги мързи. Предпочитат да изтъкнат някаква друга причина – сменят дограма, дошли са им гости, нямат време. Едва ли предполагат колко ясно ни е всичко това и че единствено доброто възпитание ни въздържа да се разсмеем.

Но оставяме всеки сам да взима решения за собствения си живот.

Натякването за активен начин на живот толкова навлезе в нашето ежедневие, че ако кажеш на някого, че не обичаш да бягаш, скачаш или спортуваш каквото и да е, означава да те гледат пренебрежително и да те карат да се чувстваш непълноценен.

Не обичаш да спортуваш?

Това не означава непременно, че те мързи. Ами и аз не обичам, макар че да – спортувал съм доста активно. Но HST (скоростна радиотелеграфия – приемане и предаване на морзовата азбука).

Може пък и просто наистина да не обичаш. Да не те влече фитнес-залата и запотените тела. Да не разбираш как могат някои хора да прекарват с часове в гонене на топката или да се захласват по мускулите си на огледалата във фитнеса.

И въпреки това можеш и трябва да бъдеш активен и да отделяш поне час на ден за физически упражнения.

Аз го правя. Защото трябва да бъда здрав.

Практически всички научни изследвания “крещят” за необходимостта от физическо натоварване на организма. Благотворното му влияние се отразява върху физическото, психологическо и емоционално състояние както непосредствено след спорта, така и в дългосрочен план.

С други думи, спортът е задължителен.

Желанието ми да бъда здрав и енергичен ме мотивира да го практикувам. Заслужава си. И резултатите са видими. В съчетание с храненето вече четвърта година не боледувам и имам енергия за цял един взвод войници (за който знае какво е това).

Когато човек е мотивиран, се забавлява от това, което върши. Дори да не му е особено приятно. Поне в началото.

И как да стане това? Ето шест прости начина (който знае други, може да ги допълни в коментар):

  1. Направи тренировките си възможно най-кратки. Три тренировки на седмица е добро начало. По час, час и половина. По-дългите стават досадни. Кратките 7, 12 или 15-минутни тренировки на ден изглеждат много по-привлекателни и съвсем реални. Вписват се в ежедневния ти график без проблем. Времето не може да бъде извинение, а самите те се извършват без излишно напрежение.
  2. Избери активност според твоите предпочитания. Опитай се да намериш занимание, което дори и с цялата ти неприязън към спорта, няма да те накара да отхвърлиш. Не вярвайте в рекламите. Няма магически резултати с използването на различни модни системи и уреди. По-добре е върти педалите на велосипеда или да плувай с удоволствие, отколкото да проклинаш всичко в света, дърпайки тежести в люлеещ се стол. Или си лепиш разни електрически пеперуди по корема. Разбира се, всяко физическо упражнение е полезно, но тези, които правиш с добро настроение и с удоволствие – двойно по-ефективни.
  3. Погрижи се за мозъка си. Много хора от интелектуален труд не харесват спорта само защото смятат, че това е скучно и не развива мозъка им. Егото им не го разбира. Техните мозъци са свикнали да получават и обработват постоянно нова информация, да търсят решения на проблемите, да работят усилено и активно. По време на тренировката мускулите работят повече, а умът, който не е свикнал с такова отношение, започва да се отегчава и те пришпорва да свършиш по-бързо тази досадна дейност. Опитай се да го вземеш необходимата доза спорт с приятна музика, интересно предаване, а защо не филм за личностно развитие – нека и мозъкът малко се раздвижи!
  4. Не си поставяй грандиозни цели наведнъж. Някой може да каже, че плакатът с образа на шампион по културизъм го мотивира и че се стреми към същите постижения. В това няма нищо лошо, но много по-често пълното несъответствие между този плакат и картината в огледалото е с обратен ефект: убива последната надежда и мотивация. Затова, постави си разумни и изпълними цели, попитай специалист за какви срокове са реално изпълними и какво от тях може да постигнеш в обозримо бъдеще. Тоест раздели мечатат си на изпълними стъпки и задай срокове за всяка една от тях. Това ще вдъхне увереност в теб и много вероятно е да събуди и спортната страст и желание за резултати. И не забравяй, че в резултатите са силно индивидуални и не са бързи, за да не се демотивираш от липсата им на другия ден.
  5. Бъди по-активен в ежедневието си. За физическо развитие не са задължителни фитнес, салон, стадион… Опитай се да използваш нещо от околното пространство. Ходи пеша. Престани да използваш асансьора и ескалаторите – ползвай стълбите за изкачване и слизане. Разхождай се вечер и по време на обедната почивка. Смени пътуването с кола на малки разстояния с каране на велосипед. Не е трудно, а е приятно – спомни си, че това бе част от игрите ни някога. Ако автобусът не се очаква да пристигне скоро, иди на следващата спирка – хвани го там. При тези задръствания в София напоследък ми се случва на следващата спирка да хвана предишния автобус. Ходенето ми пеша до работното място е съизмеримо по време с пътуването с автомобил. Пробвай и ти!
  6. Започни да се храниш здравословно. Опитът ми постоянно доказва, че докато е пълен един човек, няма нито енергия, нито желание за спорт. И слаб да е, ако не се храни правилно, пак няма енергия и желание за спорт. Обаче съвсем скоро след началото на здравословно и балансирано хранене човек се изпълва с такава енергия и желание за активност, че понякога става опасно, особено при по-възрастните хора – организмът не  подготвен добре за подобни натоварвания.

Ако правиш методично тези шест простички неща, неусетно спортът ще стане неизменна част от начина ти на живот.

Започни сега!