Как да направя план за личностно развитие

план за личностно развитие

 

Защо ми трябва това?

Една древна мъдрост гласи, че ако не знаем накъде сме тръгнали, ще стигнем точно там. Т.е. – никъде.

Личният план за развитие, използван в управлението на човешките ресурси се основава се на теорията за умишлени промени от Ричард Боячис, професор в катедрата за организационно поведение и автор на няколко най-продавани HR книги. В своята теория Боячис предписа пет стъпки, които трябва да помогнат на човек не само да коригира поведението, навиците и живота си, но и да затвърди тези промени, така че да станат негов начин на живот.

Планът ми помага да разбера самият себе си, да определя към какво се стремя, да си поставя цели и да определя стъпките, необходими за постигането им. Да предвидя препятствията, които могат да възникнат по пътя ми и да помисля как да ги преодолея.

В резултат на това ще получа нещо като пътна карта, която ми казва къде да се движа и какви умения да развия, за да постигна това, което искам.

Как да направя план за личностно развитие

Стъпка 1. Определяме истинското си „Аз“

Това е началната точка на „пътуването“. На този етап анализирам текущия си живот и отговарям на въпросите:

  • Доволен ли съм от начина, по който живея?
  • Какво харесвам в себе си и какво не?
  • Какво ме радва най-много в живота ми и кое ме натъжава?
  • Какво правя добре, но бих могъл да се науча да правя още по-добре?
  • Кои области от живота ми са в ред и кои трябва да „ремонтирам“?
  • Кои са моите добри навици и умения, които си струва да развия?
  • Кои са моите силни и моите слаби страни?

За да улесним подреждането на резултатите, някои параметри и умения може да оценим по десетобална система: „Доколко съм доволен от живота от 0 до 10?“, „Как бих оценил кариерата си от 1 до 10? оценил личностното си развитие от 1 до 10?“.

Стъпка 2. Определяме идеалното си „Аз“

Да помечтаем малко и се опитаме да си представим какъв живот бихме искали да живеем, какво бихме искали да постигнем и какъв или каква да станем, за да получим тези неща.

Обикновено човек вече има такъв идеален образ в главата си.

Ако се затрудним, може да опитаме някое от тези упражнения:

  • Нека се върнем към детството. Да си спомним за какво сме мечтали, когато сме били малки. Как виждахме себе си и живота си в бъдещето, към какво се стремяхме? Може би този образ е актуален и сега.
  • Нека си представим какъв би бил идеалния ни ден след 10, 15 или 20 години. Събуждаме се и… къде бихме се озовали? Кой би бил край нас? Кой ще е с нас? Как ще изглеждаме, как ще се държим, с какво ще е изпълнен денят ни и какви емоции ще ни носи?
  • Нека си представим най-страшния сценарий. Как никога не бихме искали да живеем, какъв човек никога не бихме искали да бъдем, какво никога не бихме искали да правим? Ако обърнем получената картина, става ясно какво наистина искаме. Например, ако в най-лошите кошмари се видим как работи в огромно открито пространство или дори на полето, тогава в идеалният ни живот би трябвало да имаме малка уютна компания или дори домашен офис.
  • Нека си напишем писмо от бъдещето. Представете си, че вече сме се пенсионирали и сме решили да изпратим съобщение до себе си сега. Какво бихме разказали за себе си и за живота си, какви съвети бихме дали на себе си като млад/млада?
  • Нека измислим метафора за себе си. Тази техника често се използва в работата с клиенти от психотерапевти и треньори. Трябва да помислим с какво е свързано желаното от нас изображение: например с някакво животно, фантастично създание, измислен персонаж. И след това да анализираме какви качества притежава това животно или човек и как изглежда животът му. Между другото, метафората може да бъде измислена и за настоящето – това ще бъде още по-ясно: „Сега аз, като една риба цаца, съм безпомощна, малка и страхлива и не мога да устоя на огромното налягане на водата. Но искам да бъда голям, силен и спокоен кит, за когото няма никакви пречки в океана.”

Стъпка 3. Поставяме си конкретни цели

Нека сравним истинското си аз с нашия идеал, да запишем качествата, върху които трябва да работим, навиците, знанията и уменията, които ни липсват. Да помислим как можем да преодолеем всички тези зони на растеж. За всеки си поставяме конкретна, измерима и постижима цел. Разбиваме големи цели на кратки етапи, обвързваме ги с конкретна дата и решаваме по какви параметри ще разберем, че етапът е завършен и можем да продължим напред.

Ето един пример.

„За да имам такива приходи, трябва да получа работа в голяма международна компания и да заема позиция, по-висока от моята сега. За това нямам достатъчно познания по английски. Сега нивото ми е Pre-Intermediate, а за да работя с чуждестранни партньори и колеги, трябва да го повиша поне до Intermediate за шест месеца.

За да постигна това, ще намеря учител и ще се занимавам по един час два пъти седмично. Освен това ще чета поне една професионална статия седмично и ще слушам поне един адаптиран подкаст . Първата стъпка към целта: до вторник да избера учител и учебни материали. Втората стъпка … ” и т.н.

По този начин трябва да „нарисуваме“ всяка цел за всяка област, която искаме да подобрите. Между другото, не е необходимо да правим това с обикновен текст – можете да използвате визуални бележки, схеми-кроки, различни специализирани приложения. Така нашата “пътна карта” към идеалното ни „аз“ ще бъде още по-ясна.

Стъпка 4. Да започнем!

Всички сме чували израза „план работа не върши“. Да, наистина е така. Трябват действия! Нека следваме плана си. Но да не се опитваме да постигнем всички цели наведнъж. За да започнем, избираме едно, две или най-много три неща. Когато изпълним първото, насочваме усилията си към следващото. За да внедрим успешно промените в живота си и да не „прегорим“, този поетапен метод е най-добър. Не е добро решение да се хвърлим в „многозадачен режим“ – при него качеството се влошава значително, а мотивацията бързо изчезва. Някои хора се хвалят, че успешно работят по няколко задачи едновременно, но това е утопия и с опита си ще разберат, че са грешели.

  • Да помислим за Зоната на нашето най-близко развитие. Терминът е въведен за първи път от съветския психолог Лев Виготски, когато пише за развитието и образованието на децата, но това понятие може да се приложи и за възрастни. Първоначално надграждаме текущите си възможности, поставяме си адекватни цели и постепенно, плавно и нежно разширяваме списъка си с умения. Ако нивото ни на английски е под средното, няма да можете да прочетем незабавно английска литература за възрастни в оригинал. Първо трябва да изберем детски книги, адаптирана литература или прости образователни истории. Ако никога досега не сме пели, трябва да започнем с основни вокални упражнения и тренировки, а не с кастинг в телевизионно предаване. И т.н.
  • Да признаваме постиженията си и да се хвалим. Добре е да водим дневник за успеха си и за проследяване на придобитите и/или променени навици. Там отбелязваме постиженията си. Намираме си група за подкрепа в тематични общности и/или се регистрираме в платформа или клуб, където можем публично да обявим целите си и да отчитаме тяхното постигане.
  • Да създадем необходимите условия за самите себе си. Ще бъде по-лесно да намерите време за спорт, ако бавачка седи с детето или има програми за деца във вашия фитнес клуб. Четенето на книги в оригинал е по-удобно с добра електронна книга с вграден в нея речник.

Стъпка 5. Оценяваме първите резултати и нанасяме корекции в плана

Когато става въпрос за практика, може да се окаже, че сте поели твърде бързо или, обратно – прекалено бавно, че целта не е много подходяща, че се нуждаете от други инструменти, за да я постигнете. Може да има препятствия, които не сте предвидили.

След първите успехи или неуспехи, анализираме плана си и го коригираме, ако е необходимо. Изпробваме различни инструменти и подходи и търсим най-доброто, което ни върши работа.

Няколко бързи съвета:

  • Стани водач в собствения си живот, не се опитвай да живееш чужд. На задната седалка няма да постигнеш целите си!
  • Не се срамувай от своите странности – те могат да са ключ към креативността и успеха ти!
  • Човекът няма корени. Ако не те удовлетворява едно място, премести се!
  • Питай и изслушвай отговорите с разбиране. Google не знае всичко, колкото и да не ти се вярва. И не винаги е прав. Общувай с живи хора, за да попълниш знанията си.
  • Чети непознати списания. Изключи новините и гледай пренебрегвани досега програми. Креативността е извън рутината и зоната ти на комфорт.
  • Можеш да прахосваш, използваш или инвестираш времето си. Инвестирай го! Дори когато го използваш (за отмора), прави нещо, което да раздвижва мозъка ти или научаваш нещо непознато.
  • Бъди честен. Винаги! Това ще те открои от останалите хора и ще те помнят и уважават.
  • Изпълнявай обещанията си и бъди отговорен за думите и действията си. Ако имаш съмнения, не обещавай.
  • Подписвай се за всяка своя дума и действие с името си.
  • Научи се да откриваш фалшивите новини и манипулативните текстове и ги игнорирай. Лесно е, но ако не можеш – по-добре не гледай и не чети новини.
  • Мисли винаги и за всичко – за всяка своя мисъл и действие. Дори (и особено) за тези, които би могъл да извършваш рутинно – да пресичаш улицата, да се возиш в градския транспорт, да караш кола – поставяй се на мястото на околните и как би реагирал на тяхно място за твоето поведение и думи.
  • Вярвай в себе си и отстоявай мнението си, но ако можеш да го докажеш с факти – иначе създаваш впечатление, че си тъп/а. За да можеш да го правиш успешно – чети. Чети много!
  • Пази се от капаните на личностното развитие:
    • Не го прави заради самото личностно развитие или защото така трябва
    • Не го прави, защото си недоволен/на от себе си в стремеж към перфекционизъм
    • Не го прави заради социално одобрение – прави го за себе си
    • Не го прави само за да се чувстваш успешен по-бързо
    • Не се опитвай да го направиш по начин, който не ти доставя удоволствие
    • Прекомерната заетост, постоянното учене, прекаленото отдаване на хобито създава илюзия за смисъл и успех или прикрива неща, от които искаш да се отървеш, но не го правиш, понякога и сам/а без да знаеш защо.

Беше ли ти полезна тази статия? Харесай и/или сподели в коментар.