Поколението на сандвичите – от тях ли си?

Поколението на сандвичите - от тях ли си?

 

Поколението на сандвичите – от тях ли си?

Няма да ти отговоря – ще те оставя сам да определиш, като прочетеш тази статия.

Нека започнем с една притча, която ще ти преразкажа с мои думи.

Притча за щастието и децата ни

Един мъдрец срещнал на полето човек, който едва стоял на краката си, грохнал от работа.

Мъдрецът бил деликатен. Не му казал колко зле изглежда, просто го поканил да си поговорят малко на сянка, с идеята да си почине.

Човекът му отказал категорично: „Не мога! Трябва да работя!“

Мъдрецът попитал защо работи толкова много, посъветвал да го се порадва малко на слънчевия ден, на свежестта на природата…

Човекът отново бил твърд: „Не мога! Нямам време да се наслаждавам на нищо.“

Мъдрецът се учудил: „Но така пропускаш щастието! Защо си причиняваш това? Защо се обричаш да бъдеш нещастен?“

„Нямам време за моето щастие. – мрачно отвърнал човекът. – Трябва да осигуря щастие на децата и внуците си. Моят дядо е правил така, моят прадядо също, неговият – и той така.“

„Хе! Че някой от вашия род бил ли е някога щастлив?“ – поинтересувал се мъдрецът.

„Все още не, но моите деца сигурно ще бъдат и ще ми бъда благодарни, както аз на моя баща и моя дядо.“

„Човече! Позволи ми да споделя с теб нещо. Неграмотният не може да научи никого да чете. Кокошката не може да възпита орел. Послушай ме: най-добре се научи ти да бъдеш щастлив, за да можеш да научиш и твоите деца да бъдат щастливи.“

Страхотно, нали? Мен ме побиват тръпки, като чета…

При това в притчата се засяга само едната половина на сандвича.

В теорията за поколенията не се описва подробно „поколението на сандвичите“, защото то обхваща по-голямата част от хората на няколко поколения, при това относително географски обособено (по-скоро на база народопсихология и в страни с недостиг на социални услуги).

Поколението на сандвичите гори в два огъня и не му остава почти никакво време да помисли за себе си.

Кои хора могат да се нарекат „сандвичи“?

За пръв път се говори за това поколение в началото на 90-те години на миналия век. Става дума за хора, които са хванати в капана на грижите за растящите си деца от една страна, и за немощните си родители, от друга. И едните и другите се нуждаят от финансова и всякаква друга подкрепа, често неотложно необходима.

В по това време такива са били най-често 30-40 годишни жени. Но с увеличаване продължителността на живота, в положението на „сандвичи“ могат да се окажат и жени, и мъже от 30 до 65 годишна възраст.

Доскоро „сандвичите“ бяха предимно „бейби бумъри“ (вж. картинката с поколенията), но вече са засегнати и следващите поколения.

Поколения

Чувал съм една шега, че в България детството продължавало до Христова възраст (33 години), но за някои семейства това не шега.

За това не винаги трябва да се обвиняват самите хора, все по-често причина е неадекватна социална политика на държавата.

Напоследък социолозите говорят и за т.нар. поколение „Клубни сандвичи“. Става дума за хората, които се грижат освен за деца и възрастни родители – и за внуци.

От лични впечатления мога да споделя, че съм се сблъсквал и с още по-тежки случаи – на „клубни сандвичи с гарнитура“. В тях се намесват и домашни любимци, а в тази група са хора, които освен за деца, родители и внуци полагат непосилни грижи за куче, котка или други такива, че и по няколко.

Сигурно се питаш, защо отделям такова внимание на тези „сандвичи“?

Може би сега е време да си отговориш на въпроса, с който започнах: ти от тях ли си?

В моята работа като треньор по хранене ежедневно се сблъсквам с такива хора.

Няма да казвам кои са, те си знаят. Много са! Със сигурност много повече от половината.

Радостното е, че болшинството от тях се опитват да се отскубнат от този „дяволски кръг“ и да се научат да бъдат щастливи.

За да бъдат щастливи децата им!

Това е част и от нашата история. Ние решихме да обърнем сериозно внимание на себе си, на здравословното си състояние и на начина си на живот, за да не легнем един ден на ръцете на децата си.

Това бе дори наша основна мотивация.

Решили сме да остаряваме здрави, бавно и красиво, с минимална помощ и ангажираност на децата ни. И досега успяваме.

Не е лесно решение. Особено за хора като нас, бейби-бумъри, които са възпитани, че егоизмът е порок.

Да, порок е, но това поведение не е егоизъм. Да помислиш за своето здраве и начин на живот не е егоизъм, напротив – така ти мислиш за бъдещето на своите близки и за тяхното щастие. Спомни си притчата. Не случайно започнах с нея.

Ти си от „сандвичите“, ако са изпълнени някои от тези неща (понякога всичките):

  • Даваш всичките си ресурси за децата и възрастните си родители (или почти всички);
  • Никой не те отменя от работа, домакински и други задължения;
  • За теб (за твоето здраве, за твоето хоби, за твоите мечти и желани пътувания) не остава достатъчно време, пари и/или енергия;
  • Постоянно те тормозят жилищни или други житейски проблеми, често придружени с кавги, скандали и недоволство от близките ти хора, водещи до емоционално и психическо изтощение;
  • Принуден си да се откажеш от работата си, за да се заемеш с друга неподходяща за теб, но осигуряваща необходимото ти време или ресурси за близките ти хора;
  • Подложен си на непрекъснат стрес как да организираш деня си, за да се справиш с грижите по децата и родителите си;
  • Гордееш се с това, че не обръщаш внимание на себе си и вече си решил, че това е нормално, че това е съдбата ти и няма изход.

А има ли изход от „сандвича“?

Разбира се, че има. Както беше казал някой: „И от най-безнадеждната ситуация има поне два пътя, които не водят към гробищата…“ Не мислете за гробищата, а за пътищата! Обърнете внимание: не един, поне два пътя!

12 начина за изход от „сандвича“

  1. Няма лесно и бързо решение. Да, това си го знаеш и без мен. Но ти си се примирил и не го търсиш. В един идеален свят държавата би осигурила достойни условия за възрастните хора и всеки би могъл да направи сигурна инвестиция в своята старост, докато има възможност за това. Е, ние не живеем в идеален свят, живеем в България. Но нега не забравяме, че това е една от най-красивите страни и разполага с огромни ресурси, нека всеки поработи върху собственото си мислене и върху мисленето на доверения си кръг хора, върху което би могъл да повлияе по някакъв начин.
  2. Погрижи се за себе си. Това не е прищявка – това е необходимост! Това ще ти позволи не само ти да заживееш по-добре, но и да имаш ресурси, енергия и мотивация да помагаш на другите. Помисли, че в един момент вече няма да можеш да го правиш, ако досега не си помогнал на самия себе си. Определи и подреди приоритетите си, като поставиш себе си на първо място.
  3. Осигури си най-малко минимума на това, от което се нуждаеш. Подреди си приоритетите съобразно тази цел. Храни се правилно, балансирано и здравословно. Не си жертвай съня. Или поне намали максимално тези жертви. Не пренебрегвай профилактичните медицински прегледи. Ако не си здрав, щастлив и емоционално стабилен, как очакваш да бъдат такива децата ти?
  4. Отдели време за себе си. Научи близките си, че това време принадлежи само на теб, необходимо ти е за почивка и възстановяване и ги помоли да не те безпокоят тогава. Планирай винаги предварително това време – почивката е пълноценна, когато е изпълнена с дейност, която ти доставя радост, удоволствие и възстановява силите и енергията ти.
  5. Излез навън. Излез и от зоната си на комфорт. Ако някои хора не позволяват или не те оставят да се грижиш за себе си, раздели се с тях. Промени социалната си среда и обкръжение с позитивни хора, които вярват в теб и в твоите способности. От колко време не си ходил на кино или театър? А на екскурзия, дори до близки забележителности и красиви места? Не ми казвай, че не можеш да си го позволиш или нямаш време – истинските ти близки ще те разберат и ще ти осигурят това време. А за разходка наблизо често не трябват никакви пари.
  6. Води си дневник. Отдели и тази минутка за себе си. Не пренебрегвай не само физическото, но и личното си емоционално състояние. Потърси източниците на стрес, тревожност, безсъние, главоболие, лоши мисли и други такива неща. Можеш да се пребориш тях, аз вярвам в това и сам съм свидетел на много такива успешни истории! Понякога това става косвено, дори само с промяна в собственото ти мислене.
  7. Помисли за търсене на помощ. Довери се на професионалисти. В някои случай е по-добре да повериш грижата на възрастните си родители на тях, у дома или в частна институция. Да, у нас това не е прието и има изразено недоверие в тях. Но напоследък частните институции „задобряват“, благодарение на европейски и други програми. Възрастните хора все още живеят с мисълта, че „държавата им е длъжна“ и ще се погрижи за тях, вместо „да стъпят на земята“ и да се погрижат своевременно за себе си. Ако професионалните грижи ти изглеждат скъпо, най-вероятно не цениш собственото си време и квалификация. Но да, забравих, че ти не мислиш все още за себе си…
  8. Говори със своя работодател. Използвай всички предимства, които фирмата може да предложи – те обикновено не са публично оповестявани, но често съществуват. В това няма нищо срамно, напротив – възможно е авторитетът сред колеги и работодател да се повиши.
  9. Делегирай! Едва ли човекът, който има нужда от твоите грижи, е само с един близък човек и това си ти. Най-вероятно ти сам си се обрекъл за жертва. Толкова си свикнал да даряваш времето си, да се грижиш за него, да го забавляваш, да го утешаваш, че си го приел за свой единствен дълг. Но този човек има и други близки хора – съпруг, съпруга, братя, сестри, деца, внуци – всеки от тях би могъл да поеме част от този ангажимент. И в това няма нищо несправедливо, напротив – хората, на които си делегирал нещо, някой ден ще са ти благодарни за миговете с човека, който е имал нужда от грижи и те са били споделени в семейството. За да делегираш, първо трябва да подредиш приоритетите си и да делегираш всичко, което не е задължително да свършиш точно ти. Безкрайно е учудването ми, когато виждам родители да носят ученическите раници на децата си или да им правят място в градския транспорт. Не знам накъде отива светът…
  10. Планирай времето, колкото е необходимо напред, за да може да се споделят успешно грижите от всички, включени в тази дейност. Направи календар, който да е достъпен до всички по всяко време. Не се притеснявай да говориш с близките си за задачите, особено когато сте всички заедно. Измисли цветове, с които да се отбелязва кое задължение чие е.
  11. Използвай технологиите. Използвай онлайн-календари. Един групов чат може да бъде изключително полезен в кризисна ситуация. Пък и не само – защо не да бъде съобщено и нещо хубаво на всички, веднага когато някой научи за него?
  12. Открий фонд за спешни случаи, който да се използва само тогава, когато нещата изключително се объркат. Не разчитай на кредити и бързи печалби с търкане на билетчета. Животът е труден и ни поднася изненади, често в най-неподходящ момент. И трябва да си подготвен за това.

Е? Ти от „сандвичите“ ли си? А можеш ли да се измъкнеш от там?

Сподели в коментарите, моля.

Имаш нужда от правилно хранене? Бъди смел и се включи се в наше предизвикателство, ще получиш професионални съвети и подкрепа, не само за храненето и начинът ти на живот, но и за промените в мисленето си и личностното си развитие.