8 типа хора, които трудно ще бъдат здрави и щастливи

Ако се откриете някъде тук, незабавно променете начина си на живот!
Съвет от човек, усетил разликата

1. Изчакващите

Това са хора, които обещават да започнат да се хранят правилно или пък да спортуват след някакво събитие. Или от утре. Или от понеделник, от Нова година, след Великден, да мине зимата или лятото…

Те непрекъснато чакат нещо. И така отминават всички събития, всички празници, всички понеделници… а те чакат.

Животът не става по-лесен. Свободното време не става повече. Появяват се нови събития, нови понеделници, но и нови проблеми.

Междувременно организмът им е съсипан. Мускулната маса изчезнала. Появила се е саркопения, шкембенце, болести, бръчки… стриите и портокаловата кожа са най-малките им проблеми.

И с времето свикват дори с неприятния си външен вид, намират магазините за „големи хора“. Качването по стълбите за тях е болка, дори ходенето пеш по равното почти веднага уморява.

Колкото повече изчакват, толкова по-трудно ще започнат!

Какво да правите, ако се познаете тук?

Доверете се на треньор по хранене. Като постигнете някакъв резултат и се почувствате по-добре и с макар и минимална готовност за спорт, планирайте 2-3 часа седмично фитнес, плуване или каквото най-много ви допада.

Направете тези часове с най-висок приоритет и се борете за тях с всички, които се опитват да ви попречат или демотивират! Превърнете ги заедно с правилното хранене в част от живота си!

2. Непоправимите лакомници

Тези хора консумират твърде много калории и дори не могат да си представят, че ще откажат нещо вкусно. За тях е достатъчно храната да е прясна или „от село“,  за да е здравословната и изобщо не си и помислят да преминат към правилно хранене.

Често идват хора при нас, които от вратата започват: „Искам да отслабна, ще направя всичко, което ми кажете, само не ме лишавайте от тортичката преди лягане!“ или „Не, аз ако не изям на обяд едно шкембе с две бири и половин самун хляб, не се наяждам. От това никога няма да се откажа!“. Започваме да се чудим защо са си направили труда да дойдат при нас.

Търсим някакъв компромис и трикове, с които малко по малко да се откажат от лакомията си, не ако не го направят, няма как да имат положителен резултат. При нас резултатите винаги са 50х50 – ние ще дадем всичко от себе си, но никого не можем насила да накараме да се чувства добре.

Лакомниците обикновено приравняват “здравословна” с “безвкусна” храна.

На кулинарните забавления, които организираме, сами се убеждават, че това изобщо не е така, но трудно се решават да ги посетят.

Идва момент, в който и най-непоправимите лакомници разбират, че любовта им към сладкишите и вредните храни не е техния „вкус“ към храната, а непризната неспособност да се готви. Или прекалената толерантност към изборите на децата, които най-често са много далеч от правилните, но за да има мир родителите често дори ги толерират.

Ако все още си мислите, че чипсът, содата, кроасаните, бонбоните и тортата са идеалната храна, замислете се! Имате хранителни навици на нивото на петгодишно дете. Време е да пораснете.

Доверете се на треньор по хранене, който на малки и безболезнени стъпки ще открие истинския ви вкус към добрата храна. Вие го притежавате, но сте го „приспали“…

3. Наранени (физически или не съвсем)

Тези хора никога няма да почнат да живеят правилно, оправдавайки се със стари травми.

Да, те са прекрасно разбират, че тренировките са необходими за здравето и с удоволствие ще ги възобновят, но преди няколко години са си наранили коляното и то все още щрака при ходене и боли при промяна на времето.

Или имат увреждане на някакъв кръвоносен съд, за което са чели в Интернет или ЕЖК (една жена им казала), че е генетично и затова по никакъв начин не може да се промени, трябва да се примирят.

За какъв спорт им говорим?!

Но когато тези травмирани хора се излекуват напълно (очевидно никога), тогава те със сигурност отново ще започнат да тренират.

До това състояние всеки от тях стига по различен начин. Може да са били изявени спортисти.  Но може и току що започнали да спортуват, да получат малка травма или да усетят болка някъде и веднага да решат, че спортът е вреден и болезнен – далеч от такива работи!

Други пък са получили травми още от детството си, ходили са по доктори и те са им казали, че проблемът е нелечим за съвременната медицина (съвременна за тях значи която са учили от учебниците в Медицинския институт). Просто трябва да свикнат да живеят с този проблем. И те го правят. Свикнали са и си живеят с него.

При трети може да не е точно травма, ами например високо кръвно. Понеже на лекарят му е най-лесно да предпише лекарство, с което да го свали, като обясни на пациента, че вече влиза в графата „възрастен“. Без време „остарял“, той си приема участта и до края на живота си и я счита за нещо съвсем нормално.

Някои от тях дори не отиват при лекар, за да разберат какво се е случило. Питат във форумите и най-големите „специалисти“ им дават „правилни“ съвети, които те да правят самостоятелно в къщи. При тези технологии защо да си губят времето по кабинети и клубове.

Колкото и да е странно, много рядко някой от тях се опитва да намери добър треньор (по хранене или спортен), който компетентно да му изготви хранителен и тренировъчен режим, да му покаже как да игнорира контузената част от тялото или методика, по която да я възстанови безболезнено и щадящо. Ако изобщо тази травма съществува. Защото може да си е и чисто ментална.

Естествено, никой треньор няма да затвори очи за болката и ограничаване на подвижността, но ще направи всичко по силите си, ако види желание и мотивация в човека! Никой не бива да захвърля маратонките в мазата и да се примирява, че това е нормално за възрастта. Не, не е нормално! „Нормалното“ за всеки човек е да бъде здрав и щастлив!

Няма начин да няма щадящо упражнение, което да е добро за възстановяване и облекчаване на болката след травми. Няма начин да няма подходящ хранителен режим, който да те изведе от неприятно състояние на духа и тялото.

Няма човек, който да е толкова „счупен“, че да не може нищо да прави. Освен ако не е счупен… ментално.

Дори хора с непоправими увреждания могат не само да тренират за здраве, но и да достигнат физическо състояние, достатъчно за участие в състезания и постигане на невероятни резултати.

Примери има много. Ако участвате в спортни интернет форуми, участвайте точно с цел мотивация. За съветите никой не може да ви гарантира колко са правилни, освен ако не познавате лично съответния треньор и не сте сигурни, че е специалист в областта на интересуващите ви въпроси. Във форумите съветите са „автобиографични“ – хората са сигурни, че щом е подействало при тях, ще подейства при всеки. А то не винаги е така и дори може да има коренно обратен ефект.

4. Хамали

Хора, които си изкарват прехраната с тежък физически труд.

Все още има такива. Те се занимават нередовно или изобщо отказват да тренират, защото смятат, че физическата им активност по време на работа е достатъчна. И че не им трябва фитнес или какъвто и да е спорт. Това е голяма грешка.

По правило при кой да е тежък физически труд наборът от движения не е голям: натоварват се едни и същи мускули, а крайниците се движат в ограничен диапазон.

В резултат на това работникът получава изразен мускулен дисбаланс на едни мускули за сметка на други, скованост и болка, проблеми с гърба и ставите. Храненето им е често под всякаква критика.

Силовите тренировки включват много различни упражнения, които изграждат хармонично всички мускулни групи, повишават издръжливостта, гъвкавостта и координацията. Когато са правилно изготвени.

Освен това при тежкия физически труд натоварването, като правило, е константа. Мускулите свикват с него и спират да растат. Във фитнес залата натоварването непрекъснато се увеличава, тялото става все по-силно, релефно и издръжливо. По време на спорта човек свиква и с правилен хранителен режим, който му позволява да опази мускулите си, а не съм видял до сега работодател, който да се погрижи за това, пък било то и само със съвет.

При добър тренировъчен режим, съчетан с правилно хранене, работникът усвоява по време на спорта техника, която ще може да прилага по време на работа, изпълнявайки движенията много по-ефективно и намалявайки риска от наранявания и злополуки.

Човек, овладял правилното вдигане на тежести, никога няма да вдигне тежък предмет неправилно, рискувайки да получи херния.

За здравето няма значение дали се занимавате с тежък физически труд или сте цял ден пред компютъра, дали сте мъж или жена. Ако искате хармонично развито, красиво и здраво тяло, във всички случаи са ви необходими правилно хранене, силови и кардио тренировки.

5. Жертви

Тези хора многократно започват да тренират. И то здраво. И си спазват и хранителен режим. Започват и се отказват. И така много пъти. Те постоянно се чувстват онеправдани от диетата и ограниченията. Те се отчайват от това, че ще са „жертви“ цял живот и страданието им ще продължи вечно.

При тях обикновено липсва мотивация. Липсва цел. Очакванията им са, че всичко трябва да се случи бързо и безболезнено. Вярват във „вълшебното хапче“.

Реалността е различна от нашите фантазии. Тялото ни се адаптира, но за всеки различно – при едни бързо, при други много бавно.

Ако тези хора си определят цел и имат мотивация, могат и да прескочат прага, в който се чувстват „жертви“. Самостоятелно е по-трудно. С треньор е доказано по-лесно.

Човек свиква с почти всичко. Още повече пък с физическа активност и здравословна храна. Най-трудно е решението и първите стъпки. Колкото е по-настойчив и дисциплиниран е човек, толкова по-бърза е адаптацията. Колкото по-силна е мотивацията, толкова по-силно желание за отказване може да преодолее.

Всъщност всички тези хора със страхотна фигура и здраве не страдат никога, че спазват хранителен режим и спортуват. Не! Те обичат да го правят.

Не си мислете, че спортистите изпитват адски мъки, отказвайки сладкиши. Не! Те просто не се интересуват от сладкиши. Това не е генетично обусловено, нито резултат на желязната воля. Това си е най-обикновен навик и определено всеки човек може да развие такъв. Просто трябва да го поиска и да преодолее прага, след който повече няма да страда.

6. Педанти и теоретици

Тези хора обожават теорията и се радват да ровят в подробности, а пропускат наистина важното нещо – практиката и постоянството.

Те се страхуват от микровълновите фурни, търсят знак „Без ГМО“, „БИО“ и всякакви такива „полезни“ картинки по етикетите. Четат и обясняват на всички за pH на водата и каква точно вода трябва да пият.  Знаят как действа содата бикарбонат, пчелния прашец и всички други „бабешки“, нашенски или чуждоземски вълшебни вещества. Но по някаква необяснима причина не се интересуват от коремното си затлъстяване, слабите мускули и дали се хранят балансирано и редовно. Не разбират, че заради тях самите си стоят дебели и нещастни.

Те изобщо не могат да си представят, че и с най-„био“ продукти също така качествено могат да си съсипят здравето.

Те ще разкажат на треньора си всичките си диагнози, започвайки от детството си, безкрайно ще обсъждат ползите или вредите от едни упражнения или други продукти. Ще направят анализ на анализа, който е направил треньорът на хранителните им и спортни навици. Някои дори ще се опитат да му обяснят, колко греши „еди-къде-си“, защото са чели подробно за това в Интернет.

Естествено, няма да постигнат никакви резултати, защото няма да положат никакви усилия.

Това е трудно. Обсъждането и „философстването“ е много по-лесно и по-приятно. За съжаление тези „философи“ трудно се самоопределят като такива и егото им е в облаците.

Подробностите са важни, но като правило времето за тях идва много по-късно. И до най-голямата цел се достига на малки стъпки. За да бъдат всички стъпки постижими и приятни. Могат да бъдат дори забавни.

Крайната цел трябва да бъде истинска промяна в начина на живот към по-добър, по-правилен и природосъобразен. Това изведнъж не може да стане. Бързите резултати също са противопоказни. Болшинството диети и част от спортните режими водят до бързи резултати, но „хапката“ се оказва голяма и хората се отказват – не могат да живеят по този начин до края на живота си.

Обикновено за начало се спазват достатъчно прости правила: редовни тренировки, балансирана храна, постепенен отказ от вредни храни и напитки, добро и правилно хидратиране.

7. Майстори на извиненията

С тези хора не може да се спори. Те имат отговор на всичко.

Често казват, че наистина искат да тренират, но просто няма време за това.

Освен това всякакви предложения и съвети абсолютно не са подходящи за тях – за всеки от тях си имат конкретно непоклатимо извинение.

Срещали сме хора, които са направо световни шампиони по извинения.

Нямат сили да тренират вечер след работа, сутрин нямат време, през почивните дни нямат възможност, имат прекалено много задължения у дома, точно тогава трябва да извеждат кучето, да висят над главата на ученика си, във фитнеса е твърде скъпо, вкъщи е прекалено задушно и така до безкрайност.

Те обикновено си мислят, че извиненията им са уникални. Да, за тях са уникални, но ние ги чуваме ежедневно по няколко пъти от най-различни хора и полузагадъчно се усмихваме „с разбиране“.

Е, наистина има и уникални, например: „Вече бях тръгнал насам, но на Орлов мост ми падна скоростната кутия“ (всъщност допускам че е възможно, човекът караше Москвич и то от не най-новите).

Такива хора не търсят решения. Те търсят оправдания. Най-вече пред самите тях си – околните обикновено виждат истината, дори и да са достатъчно възпитани да си премълчат.

Не трябва да зависим от обстоятелствата. Желанията могат и трябва да бъдат по-силни от каквито и да са извинения.

Пренареждат се приоритетите. Решение така или иначе винаги може да се намери. Доказано е в практиката!

Проблемът отново е чисто ментален. Просто признайте пред себе си, че можете. Един час тренировки през уикенда няма да съсипе семейството ви, дори ако семейството ви не получи палачинки за закуска. Особено ако си мислите, че след работа нямате сили да тренирате. Не отлагайте, направете го сега!

Обещавам – няма да умрете и дори ще спите по-добре, ще си починете по-добре, дори кръста ще ви боли по-малко, отколкото без упражнения.

8. Супермени

Те са „над нещата“.

Убедени са, че правилата не са за тях. Може би някой се нуждае от осемчасов сън, за да се възстанови, но те се чувстват прекрасно и след четири. Вероятно някой трябва да се храни пълноценно и да увеличи нормата на протеините, но за тях две пици са достатъчни, за да натрупат сили за тренировки.

Да се ​​откажат от алкохола? Е, не … Да загреят преди тренировка? Да бе… Да работят върху мобилността на ставите? Ха! Нека момичетата от курса по йога да правят това.

Те надали споделят това, но си го мислят.

Скоро започват въпросите: „Защо прогресът ми е спрял?“, „Защо мускулите ми не растат, въпреки че се скъсвам от тренировки?“, „Защо отново съм с травма?“

И даже си отговарят. Не питат. Те знаят и могат всичко: „Вероятно нещата при мене са генетични“, „Ще трябва да сменя треньора“, „Този хранителен режим не е подходящ за мен“…

Да, телата ни са различни, ама пък не чак толкова. 

Ако си спазват тренировъчния режим и той е специално за тях и изготвен за целта не всеки един от тях, ако се хранят пълноценно, балансирано и правилно, ако хидратират тялото си достатъчно, ако спят добре и колкото е необходимо – няма как да не получат резултати.

Човек може да издържи на големи натоварвания, но ако това не се прави както трябва, рано или късно ентусиазмът му „ще се счупи“ и всички резултати ще бъдат загубени.

Нека се грижим добре за тялото си – това е всичко, което ние наистина притежаваме.

Ако искате да бъдете здрави и щастливи – потърсете ни!

 

Please follow and like us: