12 неща, които не се учат в училище, а би трябвало
Не ви ли се струва, че преди години като че ли учехме по-малко, а знаехме повече за живота? Може би четяхме повече книги? Нека всеки сам се опита да си отговори. Е, може да го запише и като коментар.
Езици, наука, изкуство, компютри – достатъчни ли са тези неща, за да се подготви един човек за самостоятелен живот?
Не, училището не дава на детето необходимите знания и умения за реалния живот.
Може би разчита на семейството. Но дали родителите са учили тези неща? Не са. Тогава как да научат децата си? Очевидно и родителите, и децата трябва да попълват сами този недостиг.
За съжаление училището ни учи как да станем наемни работници на успешните хора. Това ли искаме? Едва ли.
Искаме НИЕ ДА БЪДЕМ УСПЕШНИТЕ ХОРА!
Със сигурност някой тук ще вмъкне изтърканата фраза: „Училището ни учи да мислим.“
И наистина е така. Но със сигурност това е напълно недостатъчно.
Малко са късметлиите, които попадат на смели учители, на учители по призвание, които излизат извън рамките на учебната програма и които с примера си стават не просто учители, но и ментори за децата. Куриозът е, че управлението на образованието потиска такива хора. Управлението няма интерес да се развиват успешни и креативни личности.
Да помислим какво не ни достига след години учене.
1. Грижа за себе си
Поколения наред ни е насаждано, че егоизмът е отрицателно качество и трябва да се борим с него. Или пък погрешно определяме грижата за себе си като егоизъм. Решете сами.
Без значение как мислите, какво се получава, ако не се погрижим за себе си?
Всеки родител като майка-орлица се грижи за детето си и дава мило и драго то да е добре. Занемарява собствения си живот, собствените си мечти, собственото си здраве за сметка на децата си.
И в един момент ляга болен и немощен в ръцете на децата си.
Които, току-що отгледали собствените си деца, трябва да дадат всичко за оцеляването на родителите си – дължат им го. Това са видели, това са научили за реалния живот.
Кога хората живеят СВОЯ живот си? Май никога…
За излизане от този порочен кръг не са необходими чудеса от храброст. Просто трябва да поемем контрола на собственото си благоденствие в свои ръце.
Това не е егоизъм. Това е грижа за бъдещите поколения. Остарявайки красиво, в пълноценно здраве и пълно съзнание, ние осигуряваме свобода на децата си да постигнат собствените си мечти и да живеят собствения си живот.
И нека не ги подценяваме. Те ще оценят това и ще ни обичат и почитат не по-малко от другия случай на порочния кръг в грижи за другите.
В какво се състои грижата за себе си? Две са основните направления.
1.1. Контрол на теглото, здравословно хранене, активен начин на живот и уелнес, сън и почивка
Точно в тази област ние се опитваме да запълним празнотата от знания. Затова и няма да се разпростирам в теория – достатъчно е да се включите в някое от нашите предизвикателства и ще бъдете обгрижени като VIP.
1.2. Ментално и психично здраве
Депресията вече е една от водещите причини за най-различни проблеми при ученици от всички степени на образованието. Преди години я пренебрегвахме.
„Два шамара и отново на работа, откъде ги измисляте тези депресии!“
Вече сме убедени, че това си е сериозно заболяване и не трябва да се подценява.
И не е само тя.
Като цяло, психичните проблеми на тийнейджърите често се игнорират и оплакванията не се приемат насериозно, приписвайки се на тяхната възраст.
Никой не учи децата как да живеят с негативите емоции, никой не ги учи да говорят за тях, нито как да ги преодоляват, без да нараняват чувствата на околните. Самите те не разбират какво се случва с тях и как да живеят с това. Често не срещат и разбиране от родителите си.
Нито училището, нито родителите са подготвени за ефективна комуникация с тийнейджърите. В случай на нужда е добре да се обърнем към специалист и няма нищо срамно и притеснително в това.
2. Управление на ценностите
Задаване на приоритети и поставяне на цели. формиране на добри навици и промяна на лоши. Ако всичко това беше научено в училище, в зряла възраст вероятно бихме работили по-ефективно, бихме правили много повече, бихме се уморявали много по-малко и като цяло бихме живели по-богат живот.
3. Управление на финансите
Статистиката е отчайваща. Средно около 15% у нас се смятат за финансово грамотни. Друг въпрос е пък е доколко това е наистина така.
Голяма част от хората не знаят почти нищо за банковите услуги, не знаят кога да използват кредитна и кога дебитна карта, в повечето случаи теглят веднага парите, постъпили по сметките им, не знаят какви са им таксите и кога как се формират.
Нима такива хора биха могли да станат инвеститори или поне да изберат оптимален банков продукт за пасивни доходи? Невъзможно.
В училище не се споменават тези неща, родителите рядко обсъждат финансовите проблеми с децата си.
И изведнъж децата са пораснали и трябва сами да се справят с банки, бюджет, разходи и спестявания, данъци и всевъзможни такси.
Допълнителна вреда нанасят непрекъснатите реклами на хазарт и бързи кредити, които могат допълнително да ги закопаят, ако се поддадат на изкушението. И защо пък не? Нали: „Имаш кола, имаш пари… лесно е“.
Може би може да се намерят книги за финансова грамотност, но се появява друг проблем – как да мотивираме децата да ги прочетат?
В повечето случаи младежите действат на „пожарния“ принцип – появи ли се проблем, търсят решение в Интернет, доверяват му се прекалено и… „каквото сабя покаже“.
В клуба ни хората получават базови знания за това и им показваме как ние го правим.
4. Управление на времето
За управление на времето също е написано много. Има подходящи книги. Но нищо не се учи в училище.
Донякъде казармата помагаше, поне за момчетата, но вече и на нея не може да се разчита.
Може би най-успешен отново е личния пример на родители и учители. Те могат да покажат принципите на личната си ефективност, как се справят с отлагането, как инвестират времето си, вместо да го губят или използват. Както и какво означават тези три неща: да губят, да използват и да инвестират времето си.
Ако самите родители знаят това.
В клуба ни хората получават базови знания за това и им показваме как ние го правим.
5. Комуникации, програмиране и двете заедно
В съвсем близко бъдеще много професии ще изчезнат. Просто ще са излишни.
Ще се появят много нови, обикновено свързани с инженеринга и развитието.
Уменията за програмиране ще бъдат полезни не само за техническите специалисти, но и за хуманитарните науки: за обработка и анализ на големи количества данни или за автоматизиране на рутинни задачи, за нуждите на изкуствения интелект.
Вече много от специалностите включват програмиране, дори в средните училища, но личният ми опит показва два основни проблема:
- Неподготвени преподаватели, често ставащи за смях пред децата;
- Прекалено тясна специализация в обучението по програмиране.
С първия проблем сигурно всички са се сблъсквали покрай оплакванията на собствените си деца, ще обясня какво имам предвид във втория.
Появяват се прекрасни програмисти.
Появяват се и прекрасни комуникационни специалисти.
Но в повечето случаи са прекалено тесни специалисти, но рядко някой от едните знае достатъчно за другите и това изниква като проблем.
Всичко вече става в мрежова среда и в „облак“, при това в различни условия, които никога не са идеални. А за да бъдат ефективни както програмирането, така и комуникацията, трябва да са съобразени едно с друго. Неминуемо е. А никъде не се учи по този начин. Малко са хората, които биха могли да научат децата по този начин.
6. Маркетинг, бизнес, реклама
Училището готви наемни работници.
Не подготвя предприемачи.
Тийнейджърите се интересуват от бизнеса, понякога дори успяват в него. Но за повечето креативността стига до това да бъдат инфлуенсъри, които рекламират продукти или услуги, които дори не познават.
Успелите го постигат по метода „проба-грешка“.
Малко от тях достигат до знанията за това как да изготвят бизнес план, да измислят рекламна стратегия, да създадат свой „бранд“ и успешен бизнес.
7. Умение за говорене пред хора
Колкото и подготвен, знаещ и можещ е един човек, това може да няма абсолютно никакво значение, ако не умее да представи идеите си по правилен и добър начин.
Много хора се опитват, но правят основни грешки и звучат назидателно, вместо да интригуват с интересни вълнуващи истории.
Как да говори пред публика има достатъчно литература, включително и на български език, но не се учи в училище. А би трябвало.
8. Управление на взаимоотношенията. Хармонични отношения
Някои училища от известно време се опитват да включват уроци за семейния живот. И както обикновено не се разчита на мнението на психолози, сексолози, социолози и лекари, а на религия и на „изникнали от нищото“ автори.
В повечето училища изобщо не се говори как се изграждат хармонични и равноправни отношения с партньор, как да се уважават взаимно, как да споделят задълженията в домакинството и да решават проблеми в училище и личните връзки. Никой не говори какво да правим с тормоза в семейството и много хора изобщо не вярват, че такъв съществува. Никой не говори за любовните разочарования и как да ги преодоляваме. Никой не говори за приятелството, за взаимоотношенията между родители и учители, за това как се провежда дискусия и как се отстоява позиция. А подобни уроци биха помогнали да се избегнат много проблеми и притеснения и да се изградят успешни личности.
9. Сексуална грамотност
Повечето от нас са убедени, че децата се нуждаят от сексуално образование. Според статистиката само 30% от хората се доверяват на училището по този въпрос. И 61% са сигурни, че в тези уроци трябва да се говори с децата не толкова за контрацепция, уважение към партньора, безопасността и удоволствието, колкото за морал.
Във всеки случай, въпреки статистиката, все още няма сексуално образование в училищата. Разчита се основно на интернет. Но там децата надали ще открият това, което търсят и по начина, по който го търсят. Около тази тема се водят сериозни войни, в които участват родители, учители, духовенство и политици. И май никоя от тези групи не отчита реалните нужди от сексуално образование на децата, а преследва собствените си цели. А проблемите нарастват: инфекции, предавани по полов път, ранна бременност и насилие.
Без компетентно сексуално образование децата черпят знания от не най-надеждните източници, например от връстници или от порнография, което няма много общо с нормален секс между живите хора. Проучванията показват, че гледането на порно провокира жестокост към жените (от 37 до 80% от такива видеоклипове съдържа сцени на насилие) и създава нереалистични идеи за човешкото тяло като цяло и по-специално за сексуалните отношения.
Някои деца ги спасява единствено асоциалното поведение, породено от пристрастяването към компютри и интернет, но за сметка на това същото пристрастяване забавя развитието им като зрели и пълноценни личности.
10. Домакинска работа
Трудовото обучение в училищата непрекъснато си сменя името, но това не го прави по-адекватно към живота. Донякъде все още подкрепя вредните стереотипи, свързани с пола. Няма да навреди на никое момче да готви и чисти, нито на момиче да лепи тапет или ремонтира автомобил. И това няма нищо общо с „новите европейски ценности“ за многото полове, а с уважението и взаимопомощта в семейството.
11. Киберсигурност
Хората все още са невероятно наивни: те не знаят правилата за работа с банкови карти, доверяват се на съмнителни продавачи на стоки и услуги, отварят съмнителни електронни писма.
Може ли да предположите колко тъп трябва да е някой, за да отвори писмо, че му е закрит акаунта в определена банка, когато той никога не е имал акаунт в нея? А се случва все по-често и по-често.
И все повече стават хората, поддаващи се на реклами за бързо забогатяване, за бързо отслабване и да постигнат много бързо каквото и да е силно желано. А вече е лесно да се направи профил на всеки човек, влизал дори за кратко в световната мрежа.
Някой трябва да разкаже на детето за схемите, които престъпниците използват, да ги научи как да не се поддават на техните трикове, как да боравят с банкови карти, как да пазаруват онлайн и т.н.
Някой трябва да научи децата как (пък и възрастните) как да пазят личните си данни, как да създават сложни пароли за различните акаунти и как да ги пазят, как да игнорират непознатите, които проявяват интерес към общуване с тях.
12. Способност за учене, четене и запаметяване (мнемоника)
Всички знаят, че трябва да го умеем, но това не винаги става само с „тренировки“. Да, трябва да четем. Да четем много! Но ни трябва и стратегия.
Според прогнозите поколенията след 2010 година ще живеят по съвсем различен начин. За да се справят успешно с живота, обучението в училищата изобщо няма да е достатъчно.
Те ще могат да избират какво да учат, ще трябва сами да могат да проверяват точността и достоверността на източниците на информация, да си задават цели, да планират, да си разпределят времето и натоварването, да оценяват собствените си знания и да търсят възможности за реализация.
Дали не трябва да се подготвяме за това отсега?
Ще се радваме, ако споделите в коментар.
