Аз съм Тони, и съм един олимпийски състезател по отслабване.
Пробвал съм какви ли не начини, резултатите са били винаги краткотрайни.
В един момент вече се примирих, реших, че като полковник трябва да си тежа на мястото (по това време бях полковник в Генералния щаб, на 48 години и тежах 117 кг). Имах високо кръвно, проблеми със сърцето, вените и черния дроб.
Личната ми лекарка ми предписа шепа лекарства с думите, че ще ги пия до края на живота си. И аз й повярвах… кой не вярва на лекарите.
Тогава вода почти не пиех, не ядях по цял ден, а вечер като се прибера „обръщах хастара“ на хладилника и изяждах всичко, каквото зърна. По-късно и вечерях с другите. След вечеря се опъвах пред телевизора и почти веднага заспивах. А теглото и размерите неумолимо се качваха.
Често се налагаше да издържам и на много алкохол, да поддържам авторитета си. За спорт и дума не можеше да става… полковник ако се затича, може да предизвика паника. Или смях в мирно време.
Всичко ми тежеше, ама нали съм корав, не се оплаквах. Обаче жена ми имаше сериозни здравословни проблеми, за разлика от мен не се примиряваше с това, търсеше начин да отслабне и да си върне живота.
Намери през Интернет предизвикателство за отслабване. Отидох с нея да я подкрепя и се записахме. Уж само да я подкрепя, а се класирах на първо място в групата.
И така като ми хареса, вече съм с 30 кг по-малко. Височината ми си остана същата, но въпреки това се наложи да си сменям всичките дрехи и да пробивам много нови дупки на колана. Това не стана само с предизвикателството… но тогава започна.
От тогава нищо не ми тежи, нито пък се уморявам лесно и поддържам теглото си. Но за мене по-важното беше, че след няколко прегледа при личната си лекарка, тя не вярваше на промяната с мене, и ми каза да спирам хапчетата.
От тогава не пия никакви лекарства и се чувствам като тийнейджър, а околните не вярват на годините ми.
