Простичко за пробиотиците и фибрите

Простичко за пробиотиците и фибрите

Простичко за пробиотиците и фибрите

Пробиотици, пребиотици, синбиотици, влакнини, фибри, баластни вещества, целулоза…

Малко объркващо, нали?

Ще се опитам да внеса яснота. Все пак това са неща, които не се учат в училище, а ги срещаме всеки ден и дори от ден на ден – все по-често.

Баластните вещества се наричат още фибри или влакнини. Някои ги наричат дори нишки. Срещал съм хора, които дори под „целулоза“ разбират всички баластни вещества. По-нататък аз ще ги наричам фибри.

Фибрите са вид сложни въглехидрати. За разлика от другите въглехидрати, те не се разграждат от ензимите и не произвеждат енергия.

Фибрите биват разтворими, неразтворими и частично разтворими.

Разтворимите фибри (частично разтворимите фибри също, но не съвсем напълно) се разграждат по пътя си, забавят храносмилането и извеждат различни излишни вещества (отпадъци) навън. Разграждат се в дебелото черво чрез ферментация, при което служат за храна на пробиотиците. Затова понякога ги наричат пребиотици или пребиотични фибри.

От разтворимите фибри особено място имат овесените бетаглюкани, които доказано нормализират нивата на холестерол и триглицериди в кръвта, регулират кръвната захар и принципно имат множество здравословни ползи.

Неразтворимите фибри преминават целия си път без промяна. Ако оприличим разтворимите фибри на препарата за миене на съдове, то неразтворимите биха били гъбичката, с която ги изтъркваме, докато ги мием. Само че в случая не става въпрос за съдове, а за нашия организъм и основно храносмилателната ни система. Неразтворимите фибри спомагат и ускоряват пренасянето на храната, подпомагат изхождането и подобряват засищането при близо нулева калоричност (нали не се разграждат).

Целулозата е вид неразтворими фибри, но в никакъв случай не можем да я приравним на всички фибри.

Към неразтворимите фибри се причислява ксантановата гума, а към разтворимите фибри – гумата гуар, която се използва и като естествен стабилизатор и сгъстител.

Гумата е термин, който често стряска хората. Не звучи много здравословно. Очевидно първата асоциация е автомобилна гума или я свързват с гумичка за триене – как така ще ядат гума? Тези гуми всъщност са си съвсем здравословни и натурални хранителни вещества или добавки.

Фибри има единствено в храните от растителен произход, най-вече в бобовите, пълнозърнестите, зеленчуци и плодове, ядки, семена и др. Не съм сигурен за кренвиршите, защото в тях принципно има всичко, но в месото и всякакви животински продукти няма никакви фибри, освен ако не са изкуствено добавени.

За съжаление, фибрите в природата не са изолирани. Ако човек реши да приема повече фибри, заедно с тях бъде принуден да приеме и много други вещества. В това, разбира се, няма нищо лошо, но може да се окаже, че приема и голямо количество излишни калории. Често чуваме израза „Ами аз само салати ям, пък дебелея“. Не бива да забравяме, че „салата“ и „фибри“ не е едно и също нещо. Дори и да изключим факта, че в салатите често има и силно калорични нерастителни съставки и подправки.

Препоръчителното количество фибри е различно за различните възрасти, полове и начин на живот.

Мъжете има по-голяма нужда от фибри от жените. Спортистите приемат голямо количество храна, за да поддържат мускулите си, съответно също им трябват повече фибри, за да изчистят организма си. Децата не се нуждаят от особено количество фибри – тяхната храна е доста по-малко, често полупреработена.

Чисто практично може да се каже така: мъжете трябва да приемат поне 30 г фибри дневно. Жените – минимум 25 г. Децата – 10-20 г. Спортистите – с 5-10 г фибри повече от тези норми.

Има много различни правила и таблици, които всеки може да открие в Интернет или да научи в някое от нашите предизвикателства.

Най-лесно и точно може да се обобщи така: на всеки 1000 калории храна човек трябва да приеме поне 14 г фибри.

Пробиотиците са живеещи у нас живи микроорганизми.

Спокойно! Не си представяйте глисти или разни страшни същества, които сте виждали в киното или някои реклами.

Въпреки че в човешкия организъм живеят 2-3 кг микроорганизми, голяма част от тях са добри (защото ни поддържат здрави). Други са си добри, но при определени условия стават лоши, патогенни (защото тогава – при тези условия – предизвикват заболяване). Трети са си винаги болестотворни (затова са лоши). Когато се храним правилно, организмът ни се справя самостоятелно с тези лоши бактерии. Едва ако не успее се налага да приемаме антибиотици. Антибиотиците са предназначени за унищожаването на тези лоши бактерии. Лошото е, че наред с лошите, вредят и на добрите и тогава някак си трябва да ги подкрепим или възстановим. На помощ идват пробиотиците.

Пробиотиците най-често са бифидо-бактерии или лакто-бактерии, понякога живи дрожди, които се използват за лечебни цели или профилактика.

Основната роля на пробиотиците е регулиране или възстановяване на чревния микробиом (наричан понякога чревна микробиота), от който зависят много жизнени процеси и функции.

Наличните в организма ни добри бактерии се унищожават често от лечение с антибиотици или други медикаменти. Но същото може да се получи и при неправилно хранене и застоял начин на живот. Може да се получи дори и просто при липса на достатъчно фибри (нали вече знаем, че фибрите, основно разтворимите и частично разтворимите, служат за храна на пробиотиците и се наричат пребиотици).

Синбиотиците са храни или продукти, съчетаващи пробиотици и пребиотици.

И тук идва времето да включа най-новия продукт на Herbalife NutritionMicrobiotic Max.

Microbiotic Max е търговска марка на Herbalife Nutrition и по същество е синбиотик, който съдържа пробиотик и пребиотични фибри. Подробно с него може да се запознаете на уебинара на д-р Корина Зуграву, а как точно да го изгледате, ще ви обясним, ако се свържете с нас (наш треньор) или  се включите в някое наше предизвикателство.

Кога и как се приемат пробиотици?

Пробиотик може да се приема профилактично: преди рязка смяна на режима и начина на живот (например ако заминавате на море или екскурзия), за укрепване на имунитета, след значителен прием на медикаменти и почти задължително след използване на антибиотици.

Ако пробиотикът се приема при смяна на режима, добре е да се започне 2-3 дни преди заминаването (смяната) и да продължи известно време след това.

Ако пробиотикът се приема за борба с вредното влияние на антибиотик, за оптимални резултати най-добре е да се приема 2-3 часа след текущия прием на антибиотик, като продължи седмица-две след края на приема на антибиотик.

Ако пробиотикът се приема просто за профилактика и подобряване на имунитета, най-добре е да се приема по време или след хранене. Същото се отнася и за прием след други медикаменти (различни от антибиотици) или след продължително лечение.

Най-добре е да се приема заедно с пребиотици или в комплекс във вид на синбиотик.

Оптималния вариант е Microbiotic Max, създаден в резултат от десетилетия труд на учени от световно ниво за компания Herbalife Nutrition. Няма да го намерите в магазините, потърсете треньор от нашия клуб.

Нека обобщим какво научихме досега

Баластни вещества, влакнини и фибри са различни имена на едно и също. Те биват разтворими и неразтворими.

Фибрите са въглехидрати. Но са сложни въглехидрати, които не се трансформират в енергия.

Разтворимите (и частично разтворимите) фибри се наричат също и пребиотици или пребиотични фибри.

Целулозата е само част от неразтворимите фибри, но не може да замества думата фибри.

Овесените бетаглюкани са идеално природно средство за борба с лошия холестерол и триглицеридите.

Пробиотиците е най-добре да се приемат по време или след хранене.

Още много неща за правилния начин на живот ще научите, ако се запишете в наше предизвикателство.

 

За слушане:

 

За гледане и слушане: