6 причини да преяждаме и 6 начина на борба с тях

6 причини да преяждаме

 

Трудно ли спираш след парченцата шоколад, които предварително си си определил/а?

Наливаш си чай или горещ шоколад, отваряш пакетче бисквити и си казваш: „Ще хапна една-две, другите ще си ги запазя за друг път!“ … но не можеш да спреш…

Така ли е и с другата храна?

Упрекваш ли се след това, че не си спрял/а навреме?.

Обвиняваш ли се после, че нещо с теб не е наред?

Може би.

А не бива. Съвсем нормално, логично и предсказуемо е, че не можеш да кажеш „не“ на определени продукти. Това се отнася за всички хора. Губим контрол, искаме още и още.

Кога за последен път си чул/а думите: „О, разказах им играта на броколите. Просто не можах да спра! Даже продължих с карфиол и брюкселско зеле”.

Често ли преяждаш с елда, стебла от целина или със сьомга?

Със сигурност, не. Очевидно има връзка между продуктите и преяждането с тях.

Обект на преяждане в 90% от случаите са преработени храни. Такива са всички пакетирани закуски и „занимавки“: бисквити, чипс, бонбони, шоколади, царевични пръчици или подобни.

Те се различават значително по вкус, мирис, текстура, външен вид и срок на годност от първоначалното им състояние. Всички тези промени са насочени към едно: да се използва максималният брой центрове за удоволствие в тялото: в устата, мозъка, стомаха. Те ни дават желание, въздействат на нашето съзнание и подсъзнание и ни доставят мигновено удоволствие на относително по-ниска цена (последното дори не винаги е така!).

Със създаването на такива продукти, толкова вкусни, че да е невъзможно да им се устои, се занимава цяла индустрия и изключително способни специалисти в различни области – маркетинг, психология и манипулация, физиология, медицина.

Така че, ако се хванеш да ядеш цял пакет бисквитки или огромен пакет чипс, отпусни се – не си повреден/а. Добре си. Тялото и мозъкът ти  реагират точно така, както се очаква от тях.

Хранителната индустрия с помощта на разнообразни добавки и най-сложни маркетингови трикове прави продукта „лесен“ за ядене…  и съответно за преяждане. И все повече нямаме ни най-малка представа колко много сме изложени на този риск.

Защо ядем повече от необходимото?

Ето само шест от причините (не е пълен списък):

  1. Убедени сме в полезността на рафинираните (обработените, преработените) продукти.

Маркетинг-специалистите, работещи за хранителната промишленост, са нащрек. И са изключително способни в това, което правят. Преработените продукти се продават в цветни опаковки. За привличане на вниманието ни се използват анимационни герои, призиви на знаменитости, думи и снимки, които предизвикват положителни асоциации, промоции, награди и всичко, което са успели да измислят, за да ни манипулират. Това е въпрос на морал и те не се приемат за виновни – такава им е работата.

На опаковката на зърнени култури можете да видите думите „здравословно“, „естествено“; върху хляб – „многозърнест“, „с ленени семена“; върху торбичка със сос – „със зехтин“, „с натурален спанак“ и т.н.

Да не говорим, че може и на водата да видим надписи „без мазнини“ или върху олиото „без холестерол“ – неща, които очевидно няма как да има, но целта на специалистите е да наблегнат на „модерни думи“.

Въпреки че в хранителната стойност на такива продукти има много какво да се желае, използването на популярни модни думи и модни съставки помага да се повлияе върху потребителя . Те ни убеждават, че е „добре за нас“, като поставяме тези продукти в кошницата, а по-късно и в устата, че правим „мъдри“ и „здравословни“ решения и че се грижим за себе си.

Освен това, ако продуктът е „здравословен“ и го „заслужаваме“, защо да не ядем много?

  1. Големите пакети ни карат да мислим, че сме направили добра сделка.

Купили сме повече за по-малко пари. Звучи примамливо, нали?

Между малка торта от качествени съставки за 30 лв. и огромна торта с трансмазнини и снимка на любим филмов герой на нея, за същите пари – голямата красива торта е може би най-добър избор? И можем ли да откажем на детето тази радост?.

Трансмазнините и други вредности може би ще му окажат влияние след години… а ние дори да не сме живи. Те вече ще са нахранили и своите деца (нашите внуци) по същия начин.

Не вземаме предвид това, което може да се нарече „здравен данък“ или „здравна ипотека“ – цената, която ще платим по-късно. И която е много по-голяма от това, което сме очаквали. Ако редовно консумираме високо преработени храни с високо съдържание на калории и ниско съдържание на хранителни вещества, в крайна сметка ще платим със здравето си.

Нима искаме да унищожаваме бавно нашите деца и внуци?

  1. Разнообразието провокира апетит.

Малко вероятно е да изядем 10 тона ябълки. Дори да ги разсрочим във времето, дори да са ни любими – ще ни омръзнат.

Но нека си представим, че сме пред т.нар. „шведска маса“, отрупана с какво ли не – иска ни се да опитаме и това, и това, и това… не можем да се спрем. Колкото повече неща има на нея, толкова повече се изкушаваме да опитаме всичко. И го правим, докато не можем да поемаме повече, въпреки че не сме изяли всичко в отрупаната си чиния.

Колкото по-голямо е разнообразието, толкова по-голям ни е апетитът.

За това също не сме виновни, това е инстинкт.

Той ни разсейва от сигналите на собственото ни тяло.

Имаме ли план, какво и колко ни трябва за това ядене, за деня, за седмицата, за месеца? А списък за пазар?

Нека просто намалим разнообразието и ще ни бъде по-лесно да взимаме информирани решения, които не са повлияни от инстинктите ни. В резултат на това ще ядем по-малко.

  1. На комбинацията от няколко вкуса е много трудно да се устои

Обикновено това са сладко, солено и мазно (или два от трите). Божествената сладост, пикантното солено и мазната текстура са най-коварните „приятели“.

Рядко се случва някой да яде захар или сол с лъжица или да пие олио от бутилката. Но когато тази „троица“ се обедини е невъзможно да й устоим.

Примери много. Солта и мазнините съжителстват перфектно в чипса и пържените картофи. Захарта и мазнините са в основата на всяко печено, в сладоледа и други сладкарски изделия, в любимия на всички шоколад. Но най-опасна е комбинацията от сладко, тлъсто и солено, както в брауни със солен карамел, пържени картофи с кетчуп (доколкото тази „химия“ може да се нарече кетчуп) или разни шоколадови десерти, или бонбони.

  1. Храната ни доставя удоволствие.

Принципно храната е необходима за организмите, включително хората, за да оцелеят. Тялото и мозъкът ефективно изпълняват своите функции благодарение на храната. Консумирането на храна, богата на хранителни вещества, е много разумно решение.

Но в същото време храната е нещо повече от гориво. Храната е удоволствие. Когато се наслаждаваме на вкуса, аромата и текстурата на храната, мозъкът получава определени сигнали, запомня ги и настоятелно изисква повторение. Способността да се наслаждава на храната пази човекът от изчезване. Ако не изпитваха удоволствие от храната, нашите предци надали биха се впуснали в опасен лов на мамути и да се завират из бодливи, дори отровни храсти, за да търсят полезни вкусните плодове и растения.

Тази особеност на мозъка, която сме наследили от нашите предци, вече не отговаря на условията на изобилие, които цивилизацията си е изградила. Затова, нека не позволяваме храната да се превърне в единствен източник на удоволствие.

  1. Храна и социална комуникация

Не е лесно да се откажем от пица с приятели или семейното угощение с великолепните мекици на баба. Храната обединява. Храната прави общуването по-пълноценно, а времето, прекарано с любимите хора, по-радостно. Клонят към 100% бизнес сделките, сключени или поне започнали „на маса“.

Как да спрем преяждането

Какво ни помага, когато вече знаем защо губим контрол над себе си и продължаваме да се храним, дори когато не сме гладни?

Ето шест стратегии за борба с тези явления и инстинкти.

  1. Да задействаме мисленето и включим вниманието си

Преработената храна е лесна за ядене: по-малко се дъвче, по бързо се разгражда и заема по-малко място в стомаха. Такава храна можем да ядем в много по-големи количества за по-кратък период от време.

Направете си лесен експеримент. Засечете за колко време изяждате цял продукт – ябълка, пържола, портокал, ананас или каквото и да е подобно. След това засечете за колко време ще хапнете парче кекс или торта.

Необходими са 20 минути, за да достигне сигналът за ситост до мозъка. Помислете си само колко много храна можете да поемете през това време, особено преработена!

Включете в хранителния си режим максимално пълноценни храни и сведете до минимум или премахнете изцяло силно преработените храни.

  1. Да не забравяме, че колкото и да не ни се признава, лесно се поддаваме на манипулации (както и че търговците по никакъв начин не се интересуват от нашето здраве, а от това колко и за колко време ще спечелят повече).

Дори да сме сигурни, че снимката на щастливо семейство от реклама на майонеза или маргарин няма да ни убеди да направим покупка, маркетолозите ще намерят други начини да повлияят на нашето решение ние все пак да я направим.

Рафтовете с преработени продукти обикновено са първото нещо, което виждаме магазина. Маркетолозите напоследък се опитват да „замажат“ това, като започват с плодове и зеленчуци, но дотолкова. В големите вериги всичко е обмислено до най-малкия детайл: на кое място, на кой ред, на каква височина е продуктът. Дори какъв аромат се разнася край него. Използват всичко законно, за да ни накарат да купуваме, да купуваме, да купуваме. Без ни най-малко да ги интересува дали ще имат отрицателно въздействие върху нашето здраве.

Не е трудно да се замислим за маркетинговите трикове преди покупка и да отиваме с готов списък в магазина- това ще ни позволи да направим по-добър избор и да не купуваме излишни неща.

  1. Нека поставим ред в кухненските си шкафове и хладилника

Да направим една импровизирана „ревизия“ на кухненските си шкафове и хладилника. Има ли в тях нежелани или псевдо-здравословни храни?. Ако има, защо сме ги купили? Защото са ни необходими? Или защото ни е харесала опаковката? Или пък има „модна“ съставка в съдържанието? Или пък думите „био“, „без глутен “, „без захар“, „без холестерол“, „без мазнини“ на етикета са ни впечатлили? Колко разновидности на такива продукти намерихте? Да направим анализ за себе си и да се опитваме да не правим такива грешки в бъдеще.

Напълно логично е да купуваме и съхраняваме вкъщи само продукти, които бихме искали да видим на нашата маса. Ако имаме боклуци в шкафовете и хладилника, със сигурност ще дойде време да посегнем към тях, защото са ни лесно достъпни.

  1. Нека потърсим връзка с емоционалното си състояние.

Прекомерното ядене е сигурен признак на емоционален дискомфорт. Ядем повече, когато сме тъжни, отегчени, когато сме стресирани, депресирани или просто уморени. Храната ни дава временно облекчение. Ако прибягваме до това „лекарство“ при всяка подобна ситуация, формираме навик.

Навиците имат огромна власт над нас. Могат да ни оказват както положителни, така и отрицателни ефекти. За щастие можем да контролираме това. Ако го разбираме и установим как се е формирал този навик.

Не е сложно. Признаваме факторите, които ни тласкат да преяждаме. Не е нужно да ги търсим – те обикновено са очевидни. Намираме други решения и подходящо поведение, които да допринесат за нашето здраве и благополучие. Това може да е разходка сред природата, среща или дори чат с наши близки, занимания с любимо хоби, медитация или йога.

Ако сме щастливи, малко вероятно е да прибегнем към храната като към лекарство, за да се чувстваме по-добре.

  1. Здравето и щастието ни се определя от начина ни на живот и не зависи само от храната.

Вече всички знаят, че здравословният живот не е свързан само с храната. Това е внимание към всички аспекти на начина ни на живот. Храната е само един от тях.

Нека обърнем внимание на умствените си нагласи, на физическата си активност, на взаимоотношенията с околните, на работната и житейска среда.

  1. Нека обичаме себе си

Това не е егоизъм, нито пък лошо качество.

Това всъщност е косвена грижа за нашите най-близки хора.

Ако се радваме на перфектно здраве и остаряваме красиво, не бихме били в тежест на своите близки, а единствено повод за тяхна гордост.

Нашето поколение изпита тежестта да се грижи за своите родители и прекрасно разбира тези думи. Но не е нужно да ги изпитаме върху себе си, за да ги разберем и вземем своевременно мерки.

Хареса ли ви „6 причини да преяждаме и 6 начина на борба с тях“?

Споделете в коментар вашите причини и вашите начини да спрете преяждането – нека другите видят, че не са сами в тази борба и обменим своя опит.

Please follow and like us: