Синдром на дефицит на вниманието
Често срещано явление. 85% от хората изобщо не знаят, че се отнася и за тях.
Ако го открият при децата, родителите често си мислят, че ще „отшуми“ с възрастта. Грешка.
Често се комбинира с хиперактивност. При хиперактивност, освен ако не е предизвикана от друго, значително преобладават простите въглехидрати. Известни са ни доста случаи, когато с корекции в храненето хиперактивността изчезва – при достигане на баланс от 30% протеини – 30% мазнини – 40% въглехидрати от необходимия калориен прием. Но дефицитът на вниманието си остава.
Трябва ли да ни притеснява това?
Официалният ми отговор е „Не знам. Консултирайте се с лекар“.
Моето лично мнение се е формирало от прочетеното в специализираната литература и множество лични истории.
И то е, че можем да използваме СДВ (Синдром на дефицит на вниманието) в наша полза.
Чували ли сте за Адам Лавин (фронтменът на „Maroon 5“) ?
Като малък му било невъзможно да седи на едно и също място, да бъде фокусиран продължително в едно и също нещо, да довършва докрай задачите си в училище. Сам знае, че е способен да бъде добър ученик, но заради дефицита на вниманието не успява (за синдрома разбира от лекар едва когато вече е приключил с училището).
Синдромът обаче не му пречи да спечели с групата си всички големи музикални отличия, включително „Грами“. Не му пречи да печели над 35 милиона долара годишно.
Според него, да имаш синдрома на дефицит на вниманието е „все едно да имаш за мозъка си двигател на „Ферари“, но да е снабден със спирачки за велосипед“.
Хората с този синдром са изобретателите и иноваторите, двигателите и създателите на нашето общество.
Едуард Халоуел, световен експерт в областта на хиперактивността и дефицита на вниманието стига до извода, че трябва да използваме повече аналогии за по-лесно разбиране на синдрома в немедицинските среди.
Хората с този синдром са креативни и с богато въображение. Кой обикновен човек ще се качи на кораб и ще доплава до Америка? Колумб го е направил.
Трябва да си визионер, пионер, мечтател и готов да поемаш рискове. Точно такива са тези хора. Според Халоуел: „хората със СДВ постоянно имат нови идеи. Като машинка за пуканки са“.
Или: „Заведете някого във ферма и го оставете за седмица сам. Ако когато се върнете след това той е превърнал фермата в увеселителен парк, значи има ХАДВ (хиперактивност и дефицит на вниманието). Ако спокойно си почива на верандата, това е тежък случай на съвременния живот“.
Или: „Умът на човек със СДВ е като на малко дете на пикник. Отива, където го води умът, без да мисли за опасности или дисциплина. Понякога се изключва и попада в беда, друг път открива пеницилина.“
Или: „Да кажете на някого с ХАДВ да опита по-усилено е като да кажете на слепец да се вгледа по-добре. Не е въпрос на усилия или желание, а на това как сте програмирани“.
Излиза, че хората могат да използват тази своя даденост, като се насочат към дейности, свързани с нови идеи, креативност и смели решения и там те ще бъдат в свои води!
Много са историите на известни хора, доказателство за това: освен Адам Левин и Колумб с този синдром са Алберт Айнщайн, Джейми Оливър, Джим Кери, Джъстин Тимбърлейк, Майкъл Фелпс, Ричард Брансън, Уолт Дисни, Хенри Форд и много други.
Нима не можеш да успееш в живота и ти? Или твоето дете?
Няма никакви ограничения… освен може би в твоето мислене.
